Растлан във времето

Предвидливо търсех

онази малка точка.

Там във далечината

през прозореца надничах

Задълбан в мислите назад.

Кой съм аз?Къде отивам?

Тук ли съм?Или съм там?

Q’VADIS

   На този стар    

отговор и днес незнам

Но, на където и да вървя

щом зад мен е мойта  точка,

значи движа се напред...

И  всичко  трая само  миг.

В начолото  на  края

виждам я стои  отпред.

Житейската арена е безкрайна.

На обратната страна на Старта

Пише  винаги

    ФИНАЛ